АТАНАС КОВАЧЕВ е роден на 28.04.1954 г. в гр. Карнобат.
ОБРАЗОВАНИЕ
• Завършва специалност „Архитектура“, степен „Магистър“ в Московския архитектурен институт (МАРХИ), Москва, Русия (1980).
• Специализира регионално планиране и урбанизъм в Архитектурния факултет на Римския университет „Тор Сапиенца“, Рим, Италия (1987) и урбанизъм, ландшафтна архитектура и градска екология в МАРХИ, Москва, Русия (1990, 1991, 1996, 2003).
АКАДЕМИЧНИ ДЛЪЖНОСТИ
• Научен сътрудник в КНИПИАТ „Главпроект“, София (1984-1985).
• Асистент по „Градоустройство и териториално устройство“ в Лесотехнически университет (ЛТУ), София (1985).
• Старши и главен асистент (1986).
• Доцент (1990).
• Професор (2002).
НАУЧНИ СТЕПЕНИ
• Доктор по архитектура (1984).
• Доктор на архитектурните науки (2005).
• Член-кореспондент на Българската академия на науките (2008).
• Чуждестранен член на Руската академия на архитектурата и строителните науки (РААСН) (2010).
РЪКОВОДНИ ДЛЪЖНОСТИ
• Ръководител катедра „Ландшафтна архитектура“ (1994-1995), Декан на Факултет „Екология и Ландшафтна архитектура“ (ФЕЛА) (2007-2011; 2011-2016) и Ръководител отдел „Инфраструктурни проекти“ при ЛТУ, София (от 2016).
• Ръководител катедра „Архитектура и урбанистика“ (от 2014), Декан на Архитектурен факултет (АФ) (2015-2019) и Директор на „Институт за интегрирано управление на общините“ при ВСУ „Ч. Храбър“, Варна (2016-2019).
УЧЕБНА ДЕЙНОСТ
• Води специализирани курсове (лекции и упражнения) за специалности: „Ландшафтна архитектура“ (Магистър) и „Екология и опазване на околната среда“ (Бакалавър и Магистър) в ЛТУ, София (от 1985); „Архитектура“ (Магистър) и „Дизайн“ (Бакалавър) във ВСУ „Ч. Храбър“, Варна (от 2014).
• Хоноруван преподавател по „Градоустройство“ в АФ на УАСГ, София (1985-1987) и по „Съвременно градоустройство“ и „Съвременно териториално устройство“ в Програмата по „Екология и опазване на околната среда“ в Нов български университет (НБУ), София (1999-2002).
• Ръководител на повече от 100 дипломанти в катедра „Ландшафтна архитектура“ в ЛТУ, София и катедра „Архитектура и урбанистика“ във ВСУ „Ч. Храбър“, Варна (от 1986 до момента).
НАУЧНА ДЕЙНОСТ
• Научните му интереси са в областите: теория и история на архитектурата, градоустройството и териториалното устройство; зелени системи; сгради и комплекси за отдих; екологични проблеми на населените места; устойчиво развитие на териториите.
• Автор на повече от 250 публикации в посочените области, публикувани у нас и в чужбина на български, руски, английски, френски, немски и сърбохърватски езици.
• Автор на 23 монографии, книги, учебници и справочници.
• Ръководител на 19 докторанти в ЛТУ, София, ВСУ „Ч. Храбър“, Варна и Икономически университет, Варна, в т. ч. докторанти от Македония, Турция, Израел, Казахстан.
ПРОЕКТАНТСКА ДЕЙНОСТ
• Самостоятелно или като ръководител на колективи разработва над 160 градоустройствени и териториално-устройствени планове, архитек-турни и паркоустройствени проекти, повечето от които са реализирани.
• Един от авторите на Общите устройствени планове на: София, Пловдив, Варна, Бургас, Благоевград, Плевен, Кърджали, Свищов, Правец и др. Ръководител на колективи, разработили „Урбанизирани територии“, „Зелена система“, „Културно-историческо наследство“ и система „Отдих и Спорт“ във всички фази и етапи на различни планове (от 1999 до момента).
• Автор на Подробни устройствени планове – Планове за регулация и застрояване на ж.к. „Младост 2“ и „Младост 3“, София, ж.к. „Зорница“, Бургас, Северен парк – разширение, София, АЕЦ „Козлодуй“, Централна част на Велико Търново, „Данов хълм“, Пловдив, Парк „Борисова градина“, София, Парк „Св. Врач“, Сандански и др. (от 2000 до момента).
ПРОЕКТИ ПО ЕВРОПЕЙСКИ ПРОГРАМИ
• Разработва като ръководител колектив 8 проекта по Оперативни програми – „Регионално развитие“ (2007-2013) и „Региони в растеж“ (2014-2020).
ЕКСПЕРТНА ДЕЙНОСТ
• Член на 9 Редакционни съвета на списания у нас и в чужбина.
• Официален експерт на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) към Министерски съвет (МС) на Р. България (от 2002).
• Лицензиран експерт на Министерството на околната среда и водите за извършване на „Оценка на въздействие върху околната среда“ (от 1996).
ПОЧЕТНИ ЧЛЕНСТВА
• Почетен член на Украинската академия на архитектурата (2008).
• Почетен гражданин на Карнобат (2014).
• Почетен член на Съюза на ландшафтните архитекти в България (2014).
• Почетен професор на МАРХИ, Москва, Русия (2016).
ЧЛЕНСТВО В НАУЧНИ И ТВОРЧЕСКИ СЪВЕТИ, СЪЮЗИ, ОРГАНИЗАЦИИ
• Член на Специализираните научни съвети по „Архитектура“ (2002-2010) и по „Лесовъдство и Екология“ (2007-2010) при Висшата атестационна комисия (ВАК) към Министерски съвет (МС) на Р. България.
• Член на Президиума на ВАК към МС на Р. България (2009-2011).
• Член на Контролния съвет на ЛТУ, София (1999-2003).
• Член на Научния и Факултетния съвет на ФЕЛА, и на Академичния съвет на ЛТУ, София (в различни периоди от 1985 до момента);
• Член на Факултетния съвет на АФ и на Академичния, Научния и Хабилитационния съвет на ВСУ „Ч. Храбър“, Варна (от 2014 до момента).
• Член на Съюза на архитектите в България (САБ) (от 1984), на Камарата на архитектите в България (КАБ) (от 1991 – при възстановяването, от 2003 при институционализирането), на ФНТС в България (от 1990), на Съюза на учените в България (от 1992) и др.
НАГРАДИ
• Почетен знак на ЛТУ, София (1998).
• Национална награда „Сграда на годината“ (2013) (Градът Медиа Груп).
• „Златен капител“ на САБ (2009, 2014).
• Почетен знак на Столична община (2014).
• Годишна награда на Ректора на ЛТУ, София за научноизследователска дейност (2017).
• Награда „Варна“ на Община Варна за принос в областта на науката и висшето образование (2018).
• Самостоятелно или в колектив печели награди от национални архитектурни (1989, 1990, 2011); градоустройствени (1994, 2000, 2011, 2015, 2016); паркоустройствени (2000, 2006, 2008, 2012, 2013); научноизследователски конкурси (1992, 1995, 1997), международни конкурси за иновационни проекти (2000, 2001).
• Лауреат на Международни конкурси за книги по архитектура и градоустройство (2000, 2001, 2003, 2004, 2005, 2006, 2009, 2015), Носител на награди от Национални прегледи на българската архитектура (1993, 2004, 2012) и др.