Кинезитерапия при дегенеративни промени в шийния отдел на гръбначния стълб

СЪДЪРЖАНИЕ

ВЪВЕДЕНИЕ
1. АНАТОМИЧНИ, КИНЕЗИОЛОГИЧНИ, ПАТОКИНЕЗИОЛОГИЧНИ ДАННИ ЗА ШИЙНИЯ ОТДЕЛ НА ГРЪБНАЧНИЯ СТЪЛБ
1.1. Литература
2. ДЕГЕНЕРАТИВНИ ПРОМЕНИ В ШИЙНИЯ ОТДЕЛ
НА ГРЪБНАЧНИЯ СТЪЛБ
2.1. Етиология и патоанатомични промени
2.1.2. Литература
2.2. Клинична картина и провеждано физикално лечение
Използване на ортези
2.2.1. Възстановяване на двигателния контрол и издръжливостта на шийната мускулатура
2.2.2. Възстановяване на положението на лопатките
2.2.3. Литература
2.2.4. Тракции и мобилизация на шийния отдел
на гръбначния стълб
2.2.5. Литература
2.3. Методи за изследване при шийна спондилартроза
2.3.1. Литература
3. ПРИМЕРНИ ПРОГРАМИ ЗА КИНЕЗИТЕРАПИЯ
3.1. Примерна програма за кинезитерапия А
А. Средства на кинезитерапията
Б. Примерна схема на процедурапо кинезитерапия
В. Примерни упражнения към схемата за процедура по кинезитерапия
3.2. Примерна програма за кинезитерапия Б
А. Средства на кинезитерапията
Б. Указания за прилагане на средствата
на кинезитерапията
3.3. Кинезитерапия след хирургично лечение
на шийни радикулопатии
4. РЕЗУЛТАТИ
4.1. Резултати от прилагана физиотерапия на 100 болни
с дегенеративни промени в шийния отдел
на гръбначния стълб по програми А и Б
4.2. Резултати от прилагане на физиотерапия на 20 болни
с шийни радикулопатии, лекувани хирургично
4.3. Литература

ВЪВЕДЕНИЕ

Болката в шийната област има различен произход. Най-често тя се описва като „дискова болест” и съпътстваща „мекотъканна увреда”. Тази диагноза се поставя на базата на различни клинични интерпретации, симптоми и синдроми, основаващи се на съвременни виждания за причините за шийна болка. В последно време много автори (N. Bogduk, A. Marsland, 1988; R. Dussault, V. Nicolet, 1985) разглеждат проблема много по-широко и доказват съществуването и на други потенциални източници като зигоапофизарни патологии, остеофити.

Етиологичните фактори за получаване на болкови синдроми в шийния отдел на гръбначния стълб са много и разнообразни. Те могат да бъдат механични, миогенни, неврологични или психосоматични по произход. Остри и хронични състояния по развитие.

Д. Голдберг и съавт. (1994) смятат, че болките в шийния отдел със или без цервикобрахиална невралгия могат да се дължат на различни фактори – травми, шийна артроза, артрит, инфекции, остра калцифицираща нуклеопатия, тумори.

Гръбначният стълб, както и останалите структури на опорно-двигателния апарат, са обект на стареене, увреди, заболявания, вродени аномалии и др. Патологични промени могат да възникнат при всички структури, но най-често се засягат тези, които са подложени на най-голям механичен стрес. Това са скелетната и мускулната система. Патологичните промени се развиват по два основни механизма: 1) прекомерен стрес, въздействащ върху нормални структури, т.нар. постурален синдром; 2) нормален стрес, въздействащ върху структури с влошени механични характеристики, т.нар синдром на дисфункция (R. McKenzie, 1997; Н. Попов, 2009).

Патологичните промени в шийния отдел на гръбначния стълб са най-характерни за С₅–С₆, следвани от С₆–С₇ и С₄–С₅. Най-редки са патологичните промени при С₂–С₃ и С₃–С₄. M. Matsumoto et all (1998) и Milne (1991) установяват, че вентралният и латералният аспект на сегмента С₅–С₆ са най-чест обект на болестни изменения. Това се дължи на факта, че този сегмент има най-изразена флексо-екстензорна подвижност и е най-натоварен от целия шиен отдел (J. Dvorak et al, 1991).

При народите, за които е характерно носене на тежки предмети върху главата, най-изразените дегенеративни промени се установяват в сегмента С₂–С₃. Има се предвид, че поставянето на тежест върху главата е съпроводено с изглаждане на шийната лордоза (M. Ioosab et al, 1994).

Според В. Желев, Л. Крайджикова, Г. Аврамов (2006) шийните дискови хернии представляват 4–8% от всички дискови хернии. Те са на второ място след лумбалните. Клиничната картина зависи най-вече от анатомо-физиологичните особености на шийния отдел на гръбначния стълб.
Неврохирургичен проблем представляват двете компресивни форми на шийната остеохондроза – шийна дискова херния, шийна спондилоза и спондилартроза.
Острите увреди могат да бъдат резултат от травма, необичайна двигателна активност, лоша поза при работа или сън. Хроничните състояния обичайно се развиват от неправилна поза, променен мускулен тонус и др.

В. Митков, Д. Костадинов (1969) наблюдават 119 болни с шийна спондилартроза и установяват следното разпространение на характерни симптоми: коренчеви симптоми при 49.6%, церебрални – при 30.2%, спинални – при 15.1%, вегетативно-дистрофични – при 3.4% и висцерални – при 1.4%.

Лечението на остеохондрозата на гръбначния стълб и на шийния му отдел е комплексно: медикаментозно, физикално (електро, светло, водо, топло, балнео), масаж и кинезитерапия (лечение чрез положение, екстензионна терапия, физически упражнения (Ж. Колев 1981). Днес за лечението на шийната остеохондроза се използват поредица от специализирани методики на физикална терапия като: пресура върху тригерни точки, постизометрична релаксация, мобилизиращ масаж, мекотъканни мобилизации, специални анатомични упражнения за дълбоките шийни мускули и др.

1. АНАТОМИЧНИ, КИНЕЗИОЛОГИЧНИ, ПАТОКИНЕЗИОЛОГИЧНИ ДАННИ ЗА ШИЙНИЯ ОТДЕЛ НА ГРЪБНАЧНИЯ СТЪЛБ

Шийният отдел на гръбначния стълб е една от най-натоварените, деликатни и комплицирани зони в аксиалната скелетна система. Лечението на функционалните смущения и оплаквания изисква задълбочено разбиране на функцията на отделните сегменти, взаимодействието между тях, както и на физиологичните и патологични промени, настъпващи със стареенето. Функционалните оплаквания могат да се разпределят в три категории: дискогенни, ставни и мекотъканни. За младата възраст са характерни дискогенните и мекотъканните патологии, както и обратимите ставни блокажи. С напредване на възрастта намаляват предпоставките за развитие на дискогенни увреди, а се увеличава развитието на ставни дисфункции (Н. Попов, 2002).

Според В. Митков и Д. Костадинов (1969) богатството на нервни и особено на вегетативни и съдови елементи, намиращи се в досег с гръбначните прешлени, с междупрешленните дискове и междупрешленните отвори в шийния отдел на гръбначния стълб, е важна анатомична предпоставка, която създава условия за възникване на значително повече болестни прояви при шийна, отколкото при лумбална и гръдна локализация на болестния процес.