Чл.-кор. проф. Любен Димитров, д-р пн

Проф. д-р пн Жечо Атанасов

Проф. д-р пн Емилия Рангелова

Проф. д-р пн Пламен Радев

Проф. д-р пн Сийка Чавдарова-Костова

Проф. д-р пн Клавдия Сапунджиева

Проф. д-р пн Вяра Гюрова

Доц. д-р Лиляна Стракова

Проф. д-р Стефан Чернев

Проф. д-р Георги Бижков

Проф. д-р Атанас Попов

Проф. д-р Гинка Димитрова

Проф. д-р Нели Бояджиева

Проф. д-р Пенка Костова

Доц. д-р Владислав Господинов

ТЕОРИЯ НА ВЪЗПИТАНИЕТО

(ТРЕТО, ПРЕРАБОТЕНО И ДОПЪЛНЕНО ИЗДАНИЕ)

СЪСТАВИТЕЛ - ЧЛ.-КОР. ЛЮБЕН ДИМИТРОВ

„ВЕДАСЛОВЕНА - ЖП „АВАНГАРД ПРИМА"

София, 2016 г.

Съответните теми са разработени от отделните автори, както следва (по реда на разделите и темите в тях):

ПРЕДГОВОР КЪМ ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ

„Най-ценна е хармонията ... " и „Който искрено се стреми към човеколюбие няма да извърши зло"
Учителя Конфуций

„Училището е работилница, в която младите души на добродетел се възпитават"
Ян Амос Коменски, бащата на педагогиката на новото време

„Необходимо било да се възприемат и усвоят преди всичко известни истински принципи. А това би могло да се постигне само по пътя на възпитанието"
Учителя Петър Дънов

Започнах Предговора към Третото издание на нашата Теория на възпитанието, излизащо през второто десетилетие от новия XXI век и Третото хилядо­летие – с тези бележити слова на известните в света, в Европа и у нас, в това число като педагогически мислители от различни епохи и страни - Конфуций, Коменски и Дънов по няколко, не само като изказани много важни за времето мисли и съображения, но и като оставащи с непреходни във времето значе­ния. Първо, ако фундаментална целева същност при възпитанието е цялостна и хармонична човеколюбива личност, това са стожерни философско-педагогически послания при Конфуцианството. Второ, ако в периода на прехода в XXI век някои „специалисти" започнаха да подценяват възпитанието, а отделни министри на просветата у нас дори стигнаха до разбирането и разпореждането, че то не е задължение на училището, което следва да дава само знания - нало­жително е да разберем по-мъдро и професионално „бащата на педагогиката" на новото време. Трето, българинът Петър Дънов, Учителя, пред когото и вели­кият Алберт Айнщайн се прекланял, е виждал и оценявал възпитанието като „духовна храна" и единствено средство за „запазване на душевния организъм" в „здравословно състояние". Това Дънов прави, известен като Беинса Дуно, още в защитената от него дисертация в САЩ, в края на ХIХвек.
Изминалите около двайсет години от Първото и десет години от Второто издание на университетския ни учебник Теория на възпитанието още повече потвърдиха както „доминиращите изходни положения и концептуални гледни точки", които бяхме изложили в Увода и се възприеха от авторския колектив като водещи, така и основната структура на разделите и включени­те в тях теми и проблеми. В настоящото Трето, преработено и допълнено из­дание, са съхранени промените и аргументите за тях при Второто издание и са внесени някои допълнителни промени и включени нови автори.
На първо място, при концептуалните основания в Увода се подчертава с по-голям акцент необходимостта от научно-педагогическа гледна точка - да бъде защитен по-осезаемо и с цялата научна проблематика социалният фе­номен, процес и дейност „възпитание", доколкото през последните години на миналия и първите години на новия век някои административни фактори в образованието, отново подчертавам, направиха опит да елиминират с извън научни аргументи възпитателната дейност в училище, свеждащи се до разби­рането и дори стигащи до разпореждането, че тя не бива да присъства в тази, при това основна образователна институция, а следва да бъде дело само на семейството и родителите. На определен етап това доведе до своята небла­гоприятна рефлексия и в изследователската ориентация и поведение на част от научно-педагогическите кадри.
На второ място, внесени са някои структурни усъвършенствания и проблемно-тематични обогатявания.
Поради осъзнатата необходимост от логическа завършеност и единство при темата „Възпитателен процес" - в първия основен раздел към нея е включена, както и във Второто издание, в синтезен вид и проблематиката на управлението на този процес от предишния трети раздел. Доколкото е ставало дума за темата „Развитие и възпитание" („Възпитание и развитие"), то тя, ако трябваше да присъства - би следвало да бъде в същия този, първи раздел. Из­кушавах се да я включа, още повече я имаме налице, като направена по друг повод разработка. Но тя не бе включена тук по три принципни съображения. Първо, това е проблематика с доминация в общопедагогическата и по-конкретно в уводно-педагогическата тематична област. Второ, в случая е възприет принципът основните, структуроопределящи развитието на личността компоненти на възпитанието да имат в по-конкретен план специфично водеща при това развитие роля. Трето, в същностно-понятиен и процесуален смисъл релацията „развитие - социализация (енкултурация) - възпитание" е разкрита в първата тема „Научен статут на теорията на възпитанието". А що се отнася до развитието на някои, с по-специфични и ярки генетически детерминираности заложби и способности, каквито са, например, естетико-художествените, на тях е отделено по-конкретно място и внимание при съответната, XIV по ред, тема.
Новите социални реалности, свързани с по-широкото ни отваряне към света, както и някои демографски, в т.ч. етнически проблеми, обусловиха не­обходимостта от включването, както и в предишното издание, а сега с още по-голямо основание, във втория основен раздел темата „Интеркултурно въз­питание". Имайки предвид, че дисциплината като поведенческо явление не е самоцел при възпитанието, а преди всичко резултат от цялостната възпита­телна дейност и след това би следвало да се разглежда като условие и сред­ство за осъществяването на тази дейност, вместо в отделна тема - нейната проблематика от третия се интегрира във втория основен раздел „с други съ­държателни направления на възпитанието", трактуващи я преди всичко като осъзната морална и правна необходимост. От тук и нейното интегрално включване като проблематика в темите „Нравствено възпитание и развитие" и „Правно възпитание и възпитание в демократизъм".
Проблематиката за учителя и класния ръководител, разглеждани като възпитателни фактори, представляващи водещи педагогически субекти в учебно-възпитателния процес и дейност, се интегрира в същия трети осно­вен раздел като неотделима част от проблематиката на училището, в качеството му на основен специализиран и професионално най-компетентен фактор при възпитанието. А темата за управлението на възпитателния процес, разг­леждано като неотделимо от логиката на разумното му насочване и протича­не, естествено се интегрира, както вече посочихме, с мащабната тема за са­мия този процес. Освен това като за финал на третия основен раздел счетох­ме за целесъобразно и полезно да съхраним темата „Комплексно-интегралният подход при възпитанието", разработена от колега, водещ про­фесионалист у нас по тази проблематика.
Като финал на последния, четвърти основен раздел и в настоящото Тре­то, преработено и допълнено издание на Теория на възпитанието, с още по-голямо основание и акценти, е включена като Тема XXX „Възпитанието и обра­зованието, прогресът на цивилизацията и глобализацията". Този акорден за­вършек бе предпочетен като произтекла необходимост както от логиката на хи­лядолетното развитие на научното познание за възпитанието и образованието в контекста на прогреса на цивилизацията, така и от някои характерни тенденции, проявяващи се в съвременния глобализиращ се свят и рефлектиращи по своеобразен начин - и в това познание за възпитанието и образованието, и в самите тях като социални процеси и дейности през новия XXI век и началото на Третото хилядолетие, вероятно начало и на нова човешка цивилизация.
На трето място, по някои обективни причини, свързани с невъзможността да бъдат актуализирани отделни теми (както след кончината на проф. д-р п.н. Жечо Атанасов, а сега, при Третото издание, и на проф. д-р Стефан Чернев, която също беше голяма загуба за авторския колектив), а и поради някои структурни промени и други отделни причини и съображения - за някои теми бяха привлечени допълнително други уважавани, достатъчно утвърдени автори - всичките хабилитирани колеги и преподаващи в СУ „Св. Климент Охридски" дисциплината Теория на възпитанието, или по съответната проблематика в други уважавани наши университети.
На четвърто място, внесени са преработки, свеждащи се до някои редукции, допълнения и съответни прецизирания в повечето от досегашните теми, присъствали в предишните Първо и Второ издания.
На пето място, настоящото Трето издание на Теория на възпитанието е обогатено с някои нови литературни източници, доминиращо чрез направе­ните и включените допълнителни преработки по теми и проблеми, а в една или друга степен е актуализирана литературата и при почти всички останали теми.
През изминалите над 20 години от излизането на Първото и 10 от Второто издание на Теория на възпитанието, последвани от съответни положителни оценки и отзиви, бяха отпечатани над десет тиража, които се изчерпваха за около година, година и половина всеки един от тях. Преведена на руски език, тя бе издадена и под редакцията на акад., проф. д-р п.н. А.П. Сманцер, с коректно съхранено, разбира се, българско съставителство и авторство. Така тя стана практически възможно достояние и в рускоезични страни. Чрез български пе­дагози, живяли в Париж, екземпляри от съответните тиражи бяха предадени и в някои френски библиотеки, в чиито каталози намери място и съответна библиографска информация за тях. За това спомогна и наличието в края на книга­та цялостно Съдържание на английски, а сега и на френски език.
Следва обаче да се има предвид, че вече над две години нашата Теория на възпитанието и като Второ издание липсва на българския книжен пазар. Ня­колко пъти такава липса за определени месеци до отпечатването на следващия тираж, в някои случаи непосредствено преди сесия на студентите, имащи изпит по тази основна университетска дисциплина - също бе допускана. Това е и основната причина съставителят и целият авторски колектив - благодарейки на първото Издателство „Аскони-издат", София, за плодотворното ни сътрудничество - да не подновим договора с него за Второто издание, а да се ориентираме към Издателство „ВЕДА СЛОВЕНА - ЖГ", София, което е издател и на нашата Антология по теория на възпитанието. С благодарност за новия му ангажимент към нас, заедно с Издателство „Авангард Прима", София, Третото преработено и допълнено издание на Теория на възпи­танието го посвещаваме на 30-годишния юбилей на Факултета по педагогика в СУ „Св. Климент Охридски" през 2016 година.
Желанието ни е новото издание на нашата Теория на възпитанието да бъде редовно и навременно осигурявано на книжния пазар, особено в уни­верситетските книжарници и то както в София, така и на другите места в страната. Такава е и настойчивата молба и препоръка на студентите, които вместо да я ксерокопират, желаят да я имат в оригинал, с възможен, след вземане на изпита, автограф от съставителя и от другите съавтори. Всеки от тях носи отговорността като хабилитиран университетски преподавател, в т.ч. редакторска, за своята тема, а съставителят - освен за концептуалността като цяло на академичното издание - и за подбора на авторския колектив, съчетаващ компетенции и представителство на три поколения.
P.S. В момента, в който нанасяме последните корекции в Третото издание, чрез медиите се съобщава за промени в ръководството на МОН и евентуална преработка на закона (става дума за приетия през 2015 г. „Закон за предучилищното и училищното образование", в който значително е пренебрегнато „възпитанието"). Препоръчваме това да стане като се имат предвид изразените аргументи по време на кръглата маса, проведена в СУ „Св. Климент Охридски", с публикувани материали в сб. „Образование и възпитание за утре - между традицията и иновациите", С, 2015.

29 януари 2016 г.

Съставителят

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР КЪМ ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ - чл.-кор. проф. Любен Димитров, д-р пн

УВОД - чл.-кор. проф. Любен Димитров, д-р пн

Първи раздел. ОБЩИ ОСНОВИ НА ТЕОРИЯТА НА ВЪЗПИТАНИЕТО

Тема 1. НАУЧЕН СТАТУТ НА ТЕОРИЯТА НА ВЪЗПИТАНИЕТО - чл.-кор. проф. Любен Димитров, д-р пн
1.1. Обект и предмет на теорията на възпитанието
1.2. Основни понятия и категории
1.3. Функции и задачи на теорията на възпитанието
1.4. Теорията на възпитанието в системата на педагогическите науки и връзките й с другите науки
1.5. Източници на теорията на възпитанието
ЛИТЕРАТУРА към Тема 1

Тема 2. МЕТОДОЛОГИЯ НА ТЕОРИЯТА НА ВЪЗПИТАНИЕТО - чл.-кор. проф. Любен Димитров, д-р пн
2.1. Същност и значение на методологията и нейния плурализъм при теорията на възпитанието
2.2. Основни философски школи при методологията на теорията на възпитанието
2.3. Единство на плурализма и монизма при методологията на теорията на възпитанието
ЛИТЕРАТУРА към Тема 2

Тема 3. ВЪЗПИТАНИЕТО КАТО СОЦИАЛЕН ФЕНОМЕН - проф. д-р пн Сийка Чавдарова-Костова
3.1. Обществената необходимост от възпитанието
3.2. Биологични предпоставки на възпитанието
3.3. Възпитанието и други социални феномени
3.4. Социални функции на възпитанието
ЛИТЕРАТУРА към Тема 3

Тема 4. ХУМАНИЗМЪТ, ЦЯЛОСТНОСТТА И ХАРМОНИЯТА НА ЧОВЕКА - ЦЕЛ НА ВЪЗПИТАНИЕТО - проф. д-р Гинка Димитрова
4.1. Същност и значение на целта на възпитанието
4.2. Обществена обусловеност и развитие на целта на възпитанието
4.3. Цялостността и хармонията в идеала за човека и целта на възпитанието
4.4. Хуманизмът като стратегическа идейна насоченост при възпитанието
ЛИТЕРАТУРА към Тема 4

Тема 5. ВЪЗПИТАТЕЛЕН ПРОЦЕС - проф. д-р пн Пламен Радев
5.1. Обща характеристика на процесите като събитие или конструкт
5.2. Дефиниране на възпитателния процес лице в лице
5.3. Отделни теории за възпитателния процес
5.4. Метатеория за възпитателния процес
5.5. Метамодел на възпитателния процес
ЛИТЕРАТУРА към Тема 5

Тема 6. САМОВЪЗПИТАНИЕ НА ЛИЧНОСТТА - проф. д-р Стефан Чернев
6.1. Същност на самовъзпитанието
6.2. Самосъзнанието - основна предпоставка за самовъзпитанието на личността
6.3. Взаимна връзка на възпитанието и самовъзпитанието
6.4. Методи на самовъзпитанието
6.5. Самовъзпитанието и цялостното развитие на личността
ЛИТЕРАТУРА към Тема 6

Тема 7. ОБЩУВАНЕТО КАТО ВЪЗПИТАТЕЛЕН ФЕНОМЕН - проф. д-р Гинка Димитрова
7.1. Същност и значение на общуването като възпитателен феномен
7.2. Характерни особености на общуването при възпитанието и самовъзпитанието
7.3. Основни възпитателни функции на общуването
7.4. Културата на общуването при възпитанието
ЛИТЕРАТУРА към Тема 7

Тема 8. ПРИНЦИПИ НА ВЪЗПИТАНИЕТО - проф. д-р Нели Бояджиева
8.1. Същност и обусловеност на принципите на възпитание
8.2. Класификация на принципите на възпитание
8.3. Характеристика на основните принципи на възпитание
ЛИТЕРАТУРА към Тема 8

Тема 9. МЕТОДИ НА ВЪЗПИТАНИЕ - проф. д-р пн Клавдия Сапунджиева
9.1. Същност на възпитателните методи
9.2. Класификация и кратка характеристика на методите за възпитание
9.2.1. Прототипични (традиционни) методи за възпитание
9.2.2. Нетрадиционни (алтернативни) методи за възпитание
ЛИТЕРАТУРА към Тема 9

Тема 10. ФОРМИ ЗА ВЪЗПИТАНИЕ - проф. д-р Атанас Попов
10.1. Същност и особености на формата за възпитание
10.2. Психолого-педагогическа характеристика на формите за възпитание
10.3. Компоненти на формите за възпитание
10.4. Общото и специфичното между формите на възпитание и обучение
10.5. Класификация и кратка характеристика на формите за възпитание
ЛИТЕРАТУРА към Тема 10

Тема 11. ДИАГНОСТИКА НА ВЪЗПИТАНОСТТА - доц. д-р Лиляна Стракова
11.1. Същност и особености на диагностиката на възпитаността
11.2. Функции на диагностиката на възпитаността
11.3. Подходи и модели на възпитателна диагностика
11.4. Показатели и критерии за възпитаност
11.5. Равнища на възпитаност
11.6. Методи за диагностика на възпитаността
ЛИТЕРАТУРА към Тема 11

Втори раздел. СЪДЪРЖАНИЕ НА ВЪЗПИТАНИЕТО

А. Основни структуроопределящи развитието на личността компоненти на възпитанието

Тема 12. ИНТЕЛЕКТУАЛНО ВЪЗПИТАНИЕ И РАЗВИТИЕ - чл. кор. проф. Любен Димитров, д-р пн
12.1. Същност, хуманистичен характер и значение на интелектуалното възпитание и развитие
12.2. Задачи и съдържание на интелектуалното възпитание
12.3. Процесът на интелектуално възпитание
12.4. Ролята на потребностите, мотивите и дейностите при интелектуалното възпитание и развитие
12.5. Интелектуална възпитаност и култура на умствения труд
ЛИТЕРАТУРА към Тема 12

Тема 13. НРАВСТВЕНО ВЪЗПИТАНИЕ И РАЗВИТИЕ - проф. д-р пн Емилия Рангелова
13.1. Хуманистичен характер на нравственото възпитание
13.2. Същност и особености на нравственото възпитание
13.3. Съдържание и задачи на нравственото възпитание
13.4. Процесът на нравственото възпитание
13.5. Нравствената култура - показател за нравствената възпитаност
ЛИТЕРАТУРА към Тема 13

Тема 14. ЕСТЕТИЧЕСКО ВЪЗПИТАНИЕ И РАЗВИТИЕ - чл.-кор. проф. Любен Димитров, д-р пн
14.1. Същност, хуманистичен характер и значение на естетическото възпитание и развитие
14.2. Процесът на формиране на естетическо отношение към действителността
14.3. Художествените заложби - тяхната природа, социализация и развитие
14.4. Основни сфери и средства на естетическото възпитание
14.5. Естетическа възпитаност и естетика на поведението
ЛИТЕРАТУРА към Тема 14

Тема 15. ТРУДОВО ВЪЗПИТАНИЕ И ПРОФЕСИОНАЛНО ОРИЕНТИРАНЕ - доц. д-р Владислав Господинов
15.1. Същност и значение на труда за формиране на индивида и развитието на обществото
15.2. Същност, цел и задачи на трудовото възпитание
15.3. Система, съдържание и процес на трудовото възпитание
15.4. Трудово възпитание и професионално ориентиране
ЛИТЕРАТУРА към Тема 15

Тема 16. ФИЗИЧЕСКО И ЗДРАВНО ВЪЗПИТАНИЕ И РАЗВИТИЕ - доц. д-р Лиляна Стракова
16.1. Възникване и развитие на системите за физическо и здравно възпитание
16.2. Хуманистичен характер, същност и значение
16.3. Задачи и съдържание
16.4. Актуални измерения на здравното образование и възпитание на учениците
16.5. Специфични методи, средства и форми
ЛИТЕРАТУРА към Тема 16

Б. Други важни и актуално значими видове възпитание

Тема 17. СВЕТОГЛЕДНО ВЪЗПИТАНИЕ - проф. д-р пн Сийка Чавдарова-Костова
17.1. Същност, хуманистичен характер и значение на светогледното възпитание
17.2. Процесът на формиране на светогледа
17.3. Съдържание на светогледното възпитание. Видове светоглед
ЛИТЕРАТУРА към Тема 17

Тема 18. РЕЛИГИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ - проф. д-р пн Клавдия Сапунджиева
18.1. Религията като феномен на духовната култура
18.2. Същност и възпитателни измерения на християнството
18.3. Бъдещето на религията и възпитанието на човека
ЛИТЕРАТУРА към Тема 18

Тема 19. ПРАВНО ВЪЗПИТАНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ В ДЕМОКРАТИЗЪМ - проф. д-р пн Вяра Гюрова
19.1. Нарастваща роля и значение на правното възпитание в демократичното общество и правовата държава
19.2. Задачи и съдържание на правното възпитание и възпитанието в демократизъм
19.3. Процесът на правно формиране на личността. Форми, методи и средства за правно възпитание и възпитание в демократизъм
19.4. Дисциплина и правно възпитание
19.5. Превантивна възпитателна дейност
ЛИТЕРАТУРА към Тема 19

Тема 20. ИНТЕРКУЛТУРНО ВЪЗПИТАНИЕ - проф. д-р пн Сийка Чавдарова-Костова
20.1. Същност, хуманистичен характер, значение и задачи на интеркултурното възпитание
20.2. Процесът на интеркултурно възпитание
20.3. Интеркултурна възпитаност
ЛИТЕРАТУРА към Тема 20

Тема 21. ЕКОЛОГИЧНО ВЪЗПИТАНИЕ - проф. д-р Нели Бояджиева
21.1. Природата-човекът-културата
21.2. Екологичното възпитание и образование - глобален проблем
21.3. Формиране на екологична култура и на екологично съзнание и поведение
21.4. Екологичното възпитание в българското училище и в образованието
ЛИТЕРАТУРА към Тема 21

Тема 22. ПОЛОВО ВЪЗПИТАНИЕ И РАЗВИТИЕ - доц. д-р Лиляна Стракова
22.1. Хуманистичен характер и значение на половото възпитание и сексуалната култура на личността
22.2. Същност и специфика на половото възпитание и развитие на личността
22.3. Задачи и съдържание на половото възпитание и развитие
22.4. Организация и факториална обусловеност
22.5. Подходи при половото възпитание и полова възпитаност. Диагностични аспекти
ЛИТЕРАТУРА към Тема 22

Трети раздел. СИСТЕМА И ФАКТОРИ ЗА ВЪЗПИТАНИЕ

Тема 23. СИСТЕМА НА ВЪЗПИТАНИЕТО - проф. д-р пн Емилия Рангелова
23.1. Същност и особености на възпитателната система
23.2. Структура и функции на възпитателната система
23.3. Възпитателна система и системен подход
23.4. Основни противоречия във възпитателната система и управлението й в училище
ЛИТЕРАТУРА към Тема 23

Тема 24. СЕМЕЙСТВОТО КАТО ФАКТОР НА ВЪЗПИТАНИЕ - проф. д-р Пенка Костова
24.1. Семейството като социализираща среда и възпитателен фактор
24.2. Процесът на възпитание в семейството
24.3. Пътища и средства за оптимизиране на семейното възпитание
24.4. Възпитанието в контекста на релацията "семейство - училище" в съвременните условия
24.5. Семейството и бъдещето: факториално-възпитателен аспект
ЛИТЕРАТУРА към Тема 24

Тема 25. УЧИЛИЩЕТО И ИЗВЪНУЧИЛИЩНИТЕ УЧЕНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ КАТО ВЪЗПИТАТЕЛЕН ФАКТОР - проф. д-р пн Емилия Рангелова
25.1. Учителят и класният ръководител като водещ фактор за възпитание
25.1.1. Възпитателни функции на учителя и класния ръководител
25.1.2. За педагогическото майсторство на учителя
25.1.3. Система за възпитателната работа на класния ръководител
25.2. Училищните и извънучилищните ученически общности като възпитателен фактор
25.2.1. Същност, видове и особености на ученическите общности
25.2.2. Ученическата общност като колектив
25.2.3. Същност и особености на хуманизацията на отношенията в ученическата общност
25.2.4. Процесът на хуманизация на отношенията в ученическата общност
ЛИТЕРАТУРА към Тема 25

Тема 26. СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА КОМУНИКАЦИЯ КАТО ВЪЗПИТАТЕЛЕН ФАКТОР - чл.-кор. проф. Любен Димитров, д-р пн, доц. д-р Владислав Господинов
26.1. Средствата за масова комуникация като съвременен културен феномен
26.2. Социализиращо-енкултуриращи и възпитателни функции на масовите комуникации
26.3. Специфика на енкултурационно-възпитателното въздействие на различните медии
26.4. Комуникационната култура като резултат и фактор в по-нататъшното енкултурационно-възпитателно въздействие
26.5. Демократизацията, медиите и възпитанието
ЛИТЕРАТУРА към Тема 26

Тема 27. КОМПЛЕКСНО-ИНТЕГРАТИВНИЯТ ПОДХОД ВЪВ ВЪЗПИТАНИЕТО - проф. д-р Атанас Попов
27.1. Същност на комплексно-интегративния подход
27.2. Основни значения на комплексно-интегративния подход във възпитанието
27.3. Главни аспекти на комплексно-интегративния подход във възпитанието
ЛИТЕРАТУРА към Тема 27

Четвърти раздел. ТЕОРИЯТА НА ВЪЗПИТАНИЕТО В БЪЛГАРСКАТА ТРАДИЦИЯ И В СЪВРЕМЕННИТЕ АЛТЕРНАТИВНИ КОНЦЕПЦИИ

Тема 28. БЪЛГАРСКАТА ТРАДИЦИЯ ВЪВ ВЪЗПИТАНИЕТО И В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ТЕОРИЯ - проф д-р пн Жечо Атанасов
28.1. Етнографски и фолклорни извори за възпитанието
28.2. Към самобитна българска теория за възпитанието през Възраждането
28.3. Продължение на традициите след Освобождението
ЛИТЕРАТУРА към Тема 28

Тема 29. АЛТЕРНАТИВНИ ИДЕИ, КОНЦЕПЦИИ И ТЕОРИИ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО И ВЪЗПИТАНИЕТО - проф. д-р Георги Бижков
29.1. Алтернативни теории, концепции и идеи на реформаторската педагогика
29.2. Някои алтернативни идеи в практиката на съвременните обединени училища
29.3. Основни идеи в теорията и практиката на алтернативните училища
29.4. Теорията за антиавторитарното възпитание
29.5. Критични теории за образованието и възпитанието (критична педагогика)
29.6. Към теориите и концепциите за отворено образование, възпитание, обучение, училище
29.7. Педагогика на сътрудничеството
29.8. Антипедагогика
Заключение
ЛИТЕРАТУРА към Тема 29

Тема 30. ВЪЗПИТАНИЕТО И ОБРАЗОВАНИЕТО, ПРОГРЕСЪТ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА И ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА - чл.-кор. проф. Любен Димитров, д-рпн
30.1. Категорията "цивилизация" - ключ към съвременното познание за разум, справедливост и социален прогрес
30.2. Възпитанието в контекста на прогреса на цивилизацията
30.3. Съвременната глобализация като уникално планетарно явление
30.4. Някои актуални проблеми на образованието и възпитанието в глобализиращия се свят
30.5. Глобализацията и демократичното ни гражданство в Европейския съюз чрез образованието и възпитанието
ЛИТЕРАТУРА към Тема 30

СЪДЪРЖАНИЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
СЪДЪРЖАНИЕ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК
СЪДЪРЖАНИЕ НА ФРЕНСКИ ЕЗИК