Демирова, Р. и Й. Захариева. Учебно помагало по български език (за студентите на Тракийския университет, гр. Одрин). София, Авангард, 2008. 434 с. ISBN 978-954-323-428-8.
Помагалото е предназначено за студентите по български език от Тракийския университет в гр. Одрин, Република Турция. В него са включени избирателно теми и упражнения, за които е установено, че са по-трудно усвоими.
Помагалото е структурирано в три части – теми, текстове и граматични задачи.
<>
Помагалото по български език за студентите от Одринския Тракийски университет – Република Турция, осигурява в достатъчна степен началните етапи на изучаването на българския език. То е структурирано според мен оригинално, защото дава възможност за избор от страна на лектора да „хване момента“: да подбере темата в конкретния час според степента на знание на езика и според конкретната ситуация, оформила се от студентския интерес и атмосферата – а тези моменти са колкото ценни, толкова и редки. При съставяне на помагало от такъв характер подобни „гъвкави“ решения са изключително полезни, защото позволяват на лектора свободно да „сърфира“ из помагалото според случая.
Това помагало допълва базовите учебници по български език за чуждестранни студенти, въз основа на които започва обучението без език посредник. Като положителен момент отбелязвам включването на аспекти от разговорността. При прехода от латиница към кирилица се създава възможност за контаминации, но подходът да се извърши този преход чрез позната за турските студенти лексика намалява и възможността на контаминации, и трудността, свързана с усвояването на българската кирилска азбука. Друг положителен момент е подборното и донякъде адаптирано включване на реални текстове на български език, като в повечето случаи са използвани интернет ресурси. Така езикът се изучава не само в книжовната му форма и „симулирано“ като ситуации, а разговорно и реално чрез илюстрираните текстове. Така първата и втората част осигуряват основен фонд знание по теми и области, като при желание те могат и да се само- и доусъвършенстват. Изборът да се включи анекдот (виц) допълва съответната тема и прехожда към езиковите игри и асоциации, прехожда към онова знание за езика, което е свързано с човешката креативност, а най-малкото влива свежа струя на интерес към обучението.
Национално идентичното, формиращо се до голяма степен от и във езика, и глобализиращото, отново реализиращо се езиково чрез общото – включително и като балкански културен контекст, и като историческа свързаност между българите и турците, намирам, че е балансирано представено.
Професор Васил Г. Райнов, д.н.
