Захариева, Й., Промени в (по)знанието у възрожденския българин. София, Авангард, 2010. 338 с. ISBN 978-954-323-774-6.
Предговор
Изследването на Йорданка Захариева „Промени в (по)знанието у възрожденския българин“ има интердисциплинарен характер. Той, както пише самата авторка, е с лингвистична, историконаучна и културноантропологична насоченост. Тези насоки предопределят избора на съответната методология на изследването, а именно инструментариума на когнитивната наука, която е тясно свързана не само със съвременната наука за езика, но и с културната антропология, историята, психологията и др. По-специално за самата лингвистика когнитивизмът поставя в центъра на нейното внимание езиковата дейност на човека, разбирана не само като употреба на езика при обмяната на информация в комуникативния процес, но и като ментална и интелектуална дейност, свързана със съзнанието и мисленето. Както се отбелязва от специалистите, един от основните въпроси на когнитивната наука е въпросът, как структурата на съзнанието е репрезентирана с помощта на езиковите знаци. Възвръщането на хуманитарния облик на лингвистиката може да се разглежда като постструктурна еволюция във възгледите за предмета на лингвистиката. Беше назрял моментът да се появи тъкмо такъв труд, какъвто е този на Йорданка Захариева, издържан в парадигмата на когнитивната история на езика, етнологията и културната антропология, за да се проследят забележителните еволюционни процеси в концептуализацията на действителността – в случая в периода на Българското възраждане.
Трудът на Йорданка Захариева е мащабно иновативно проучване на изключително интересните познавателни процеси, протичащи през Възраждането. Чрез пространен анализ на езиковите свидетелства, разглеждани като когнитивни феномени, се осветяват промените във форматите и устройството на съзнанието на българина през такъв „пиков“ период, какъвто е Възраждането. Извежда се смелата идея, че Българското възраждане може да се интерпретира като предглобализационен период за България, като начало на процеса на интеграцията ни в съвременния глобализиран свят. Факторът, предизвикал процеса на промяна в светоусещането, манталитета и познанието на българите, това е информацията и нейното разпространение чрез печатната книга.
Трудът има приносен характер както за съвременната българска лингвистика, така и за етнологията, културната антропология, културологията, историята и изобщо за хуманитаристиката.
Чл.-кор. проф. дфн Стоян БУРОВ, рецензент
Съдържание
Увод
0. 1. Актуалност на изследването. Значимост
0.2. Аспекти на състоянието на изследвания проблем
0.3. Зоната на преход: между какво-лингвистиката, как-лингвистиката и защо-лингвистиката
І глава. Езиковата ситуация през Възраждането
1.1.Отношението между езикова ситуация и езикова картина за света
1.2. Аспекти на възрожденската езикова ситуация
1.3. Ролята на възрожденската книга
1.4. Възрожденските книги като източников материал
1.5. Специфики на възрожденския език
1.6. Изводи от първа глава
ІІ глава. Лингвокогнитивен ракурс на (по)знанието. Подход към проблематиката
2.1. Концепт
2.2. Концептосфера
2.3. Концептуализиране и категоризиране
2.4. Езикови реализации и интерпретацията им в изследването
2.5. Новост на методологията
2.6. Изводи от втора глава
ІІІ глава. Промени в (по)знанието в концептосферата за пространствено ориентиране
3.1. Анализ на състоянието и промените в (по)знанието за пространствено ориентиране
3.2. Архаичен време-пространствен модел и множественост на опитностите
3.3. Специфики на възрожденските текстове, в които се откриват названия за посоките на света
3.4. Изборът на название: зем(л)еописание или география
3. 5. Установяване на общото наименование посоки на света
3. 6. Възрожденски модели за пространствено ориентиране
3.7. Промени в дирекционимите през Възраждането
3.7.1. ИЗТОК: узусни практики, синоними, когнитивни промени, унифициране
3.7.2. ЗАПАД: узусни практики, синоними, когнитивни промени, унифициране
3.7.3. СЕВЕР: узусни практики, синоними, когнитивни промени, унифициране
3.7.4. ЮГ: узусни практики, синоними, когнитивни промени, унифициране
3.8. Изводи от трета глава
ІV глава. Форемна концептосфера: Анализ на състоянието и промените в (по)знанието при разбирането за дреха
4.1. Специфики на приложения инструментариум
4.2.Форемният категоризатор за ‘дреха изобщо’ и членение на форемната концептосфера
4.3. Форемното пространство на ‘долната дреха’
4.4. Форемното пространство на ‘средната дреха’
4.5. Форемното пространство на ‘горната дреха’
4.6. Форемното пространство на ‘раменната дреха’
4.7. Форемното пространство на женската дреха
4.8. Форемното пространство на ‘поясната дреха’
4.9. Специфики на единиците във форемната концептосфера
4.10. Форемно пространство на църковната дреха
4.11. Две специфични форемни пространства
4.12. Празнично форемно пространство
4.13. Форемно (под)пространство на военната дреха
4.14. Форемното описание на човека във възрожденските текстове. Форемна естетика и оценъчност през езика
4.15. Модел за интерпретиране на възрожденската форемна единица
4.16. Преноси, които мотивират именуването на форемната единица
4.17. Обикновено словосъчетание или форемна единица
4.18.Пробивите на модерността: промени в (по)знанието за дреха
4.19. Конструиране на форемното пространство при Паисий Хилендарски
4.20. Форемното пространство на наметките
4.21. Форемната концептосфера в текстовете на П. Р. Славейков
4.22. Форемното пространство на гащите
4.23. Форемното пространство на ризата
4.24. Фразеологични единици във форемната концептосфера
4.25. Метафорика във форемната концептосфера
4.26. Форемната концептосфера в когнитивнолингвистичен аспект
4.27. Изводи от четвърта глава
V глава. Езикова концептосфера на книгата: aнализ на състоянието и промените в (по)знанието за книга у възрожденския българин
5.1. Въвеждане в проблематиката
5.2. Книгата в езиковата ситуация през Възраждането. Връзката между книга и библионим
5.3. Възрожденските заглавия на книгите като обект на научен интерес
5.4. Обща картина на особеностите на възрожденското заглавие
5.5. Източников материал на изследването
5.6. Класификация на възрожденските библионими
5.8. Семантични отношения между ключовите думи във възрожденския библионим
5.9. Развоен модел на възрожденските библионими
5.10. Изводи от пета глава
Заключение
Приложения
Литература
Източници
Използвани съкращения за източниците
Речници и енциклопедични справочници
