Захариева, Й., Изменения в пространствената ориентация у възрожденския българин. София, За буквите – О писменехь, Авангард Прима, 2007. 96 с. ISBN 978-954-323-254-3. ISBN 978-954-8887-25-0.
Измененията в пространственото ориентиране на човека през Възраждането и езиковите им реализации досега не са били обект на цялостно изследване. Проучвани са само отделни аспекти, свързани главно с областите на диалектологията, етнолингвистиката, езиковата практика при възрожденските автори.
Монографията обединява известното досега, но продължава напред в целта си да представи по-детайлно прехода, настъпил в светогледното преориентиране. Това определя ценността му – стъпил върху изключително подходящ подбор на източниковия материал, разкрива процесите на изменения чрез езиковите реализации. Зад тях стоят когнитивни промени, а това неизбежно води до трансдисциплинарност. Вместо очаквано тясно специализирано изследване в областта на книжовения език, проучването засяга въпроси за отношението между език, мислене и познание. Тук трябва да припомня, че менталните категории се формират като архиструктури – в езиковото и неезиковото съзнание, и са продукт на особеностите на естествения език и идиолектните специфики за всек индивид.
Когнитивността пряко се подклажда от езиковите реалии и припомня онова знаменито правило на Л. Витгенщайн, че „границите на моя език са границите на свят“.
Подробната библиография показва добрата осведоменост на авторката и представя по най-добър и професионален начин едно изследване, което е чиста проба антропологична лингвистика. Монографията съдържа редица приносни моменти, поднесени ненатрапчиво и убедително. Тези постановки и обобщения са плод на тънка лингвистична наблюдателност и на отлична научна подготовка по история, социология, етнография, на избирателна езиковедска традиция, и имат антропологична и психолингвистична канава.
Проф. дн Васил Райнов, рецензент
Монографията навлиза в изследователските полета на когнитивната лингвистика. Целта е да се проследят менталните промени за пространствено ориентиране на българина. За тях се съди индиректно по езиковите им реализации. Езиковите промени настъпват през Възраждането, но на когнитивно равнище започват по-рано, вероятно преди средата на ХVІІІ век.
Монографията може да се определи като изследване за българския език и българската езикова картина за света в рамките на езиковото и културното многообразие, ако се мисли в контекста на Всеобщата декларация за културното разнообразие (ЮНЕСКО, 2001), в която се подчертава необходимостта от съхраняване на културното и езиковото наследство във всичките му прояви и форми, тъй като чрез него се отразява опитът и стремежите на човечеството към устойчиво развитие.
