truck
Еконт

Бърза доставка

phone
0889 372 864

Свържете се с нас

За отношенията на учтивост в турски и български език

Споделяне

Цена с ДДС

15,00 лв за продукт
   Брой
+

ПРЕДИСЛОВИЕ

Учтивостта е особена категория за представяне, изучаване и за преподаване. Като система от средства за сигнализиране, интерпретиране, поддържане или промяна на обществените отношения, тя е изследван феномен в много клонове на науката. В нея се пресичат немалко езикови проблематики: граматични, лексикални, етно- и социолингвистични, културологични, междукултурни (кроскултурни), аксиологични. Проявите ѝ са съ- пътствани и от невербални знакове (кинеми).
Тази категория има универсален характер: във всеки естествен човешки език се наблюдават нейни прояви. Учтивостта е исторически променлива: наборът от средства за изразяването ѝ е относително динамичен и свързан с общественото развитие.
Една съпоставка – макар и непълна – върху проявите на учтивостта в турски и български е щрих към културно-езиковото разнообразие. Това е описание, при което се съпостяват две раз- лични по характера си културни традиции, предлагащи осмисляне на понятието културна идентичност. В конкретния случай двете културни традиции са съседни териториално в съвремието. Те са и исторически обвързани. В миналото тези културни традиции са съсъществували в пространството на Балканите, при това понякога съвсем болезнено.
Ние разбираме по-добре себе си, когато видим и разберем, че има Другост. Разбирането и обучението по отношение на учтивостта като пряк досег с Другостта е гаранция за успешни езикови взаимодействия. Категорията учтивост има специфични прояви във всяка култура, във всеки език. Познаването им винаги благоприятства кроскултурната комуникация. Учтивостта е и традиционно изградена система, която функционира в обществата и която предпазва хората от възможни комуникативни неуспехи.
Когато се преподават, тези специфични речевоетикетни реализации обичайно се наизустяват. Това е така, защото те са трудни за обяснение, защото са езикови формули на границата между нормативността, прескрипцията, стереотипността, фразеологичността. Дългогодишното преподаване на български език в Тракийския университет в гр. Одрин, Р Турция, показва, че не е достатъчно автоматичното наизустяване на езиковите формулировки от речевия етикет. Трябва да присъства и обяснение за културните традиции в съпоставителен аспект. То се конкретизира в три аспекта: като прояви в книжовноезиковата нормативност в двата езика, като прояви, мотивирани от езиковите картини (исторически и културни традиции), и като прояви в не- вербалното. Когато студентите разполагат с такава основа, те започват да полагат съзнателни усилия, за да постигнат ясна, еднозначно показана учтивост, и да конструират позитивно комуникативно пространство. Съпоставката между речевите ети- кетни формули в турски и български позволява:
• да се илюстрират различията в езиковите параметри на учтивостта;
• да се покаже конкретно езиковото и културното много- образие;
• да се разкрият важни разлики в културите.
Речевият етикет подпомага способността да се установява и поддържа контакт с другите хора. Когато се разглежда като част от понятието компетентност, речевият етикет включва съвкупност от знания, които осигуряват успешност на комуникативния процес. Комуникативната компетентност се изгражда постепенно. В голяма степен това се извършва посредством обучението-в-учтивост въз основа на езиковата микросистема на речевия етикет.
Учтивостта е от ключово значение за създаване и гарантиране на сигурност при кроскултурната комуникация. Но тя не означава отричане или заобикаляне на проблемни реалности. Тя е проява на уважение и толерантност, но също и усилие да се създава позитивно комуникативно пространство. И всяка една култура изгражда предписания и механизми, които да пазят тези ценности – както в миналото, така също и в наши дни.
Като съосновател на българската секция от Университета в Одрин си позволявам да поздравя авторката за безупречния текст. Все пак ние учехме студентите да градят мостове...
проф. д-р Васил Райнов, дн

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДИСЛОВИЕ
УВОД
ПЪРВА ГЛАВА. РАЗБИРАНИЯ ЗА УЧТИВОСТТА
1. Учтивостта в контекста на различни научни направления
1.1. Учтивост и култура
1.2. Учтивост и кроскултурна комуникация
1.3. Учтивост, етика и морал
1.4. Учтивост и конфликтология
2. Съвременни интерпретации на учтивостта
2.1. Аспекти на разбирането на учтивостта в традиционните описателни граматики
2.1.1. Представяне на учтивостта в българските традиционни граматики и в правописния регламент
2.1.2. Бележки за учтивостта в турски граматики и в правописния регламент
2.2. Аспекти за езиковата учтивост в специализирани лингвистични изследвания
2.2.1. Изследвания в българската лингвистика
2.2.2. Изследвания в турската лингвистика
ВТОРА ГЛАВА. ТЕОРЕТИЧНА ОСНОВА НА ИЗСЛЕДВАНЕТО
1. Културна картина на света
2. Езикова ситуация и езикова картина за света
3. Теория на речевите актове и учтивост
4. Учтивост и чуждоезиково обучение
4.1. Езикови параметри на учтивостта
4.2. Невербални прояви на учтивостта
4.3. Организация (модел) на представяне на учтивостта
4.4. Проблемът за стереотипността
ТРЕТА ГЛАВА. ЕЗИКОВИ ИЗРАЗНИ СРЕДСТВА ЗА УЧТИВОСТ В БЪЛГАРСКИ И ТУРСКИ ЕЗИК
1. Запознаване. Обръщения. Държави и националности
2. Поздрави, благодарности, пожелания, извинения
3. Роднинство, възраст, гражданско състояние
4. Покана и съгласие
5. Възражение, отказ
6. Съболезнование, разочарование
7. Молби, искания и въпроси
8. Професии и всекидневие
9. Движение
10. Градски пространства
11. Здраве и здравно обслужване (лекар, стоматолог, аптека
12. Покупко-продажби
13. Апартамент, къща, вила
Заключение
Литература
Приложение


EduBooksBG

 Включете се в Клуба на авторите при нас!

 EduBooks.bg© 2016

 

 София, жк. Студентски град,
 ул. Акад. Стефан Младенов №2

 

  0889 372 864 

   edubooks@avangard-print.com

Намерете ни и в социалните мрежи